The Child Who Found Love Image
Bulgarian

Порасналото дете, което отново събуди любовта и красотата в себе си

Изминалата седмица беше изключително ползотворна и две мои статии бяха публикувани в местното онлайн издание HighViewArt. Благодаря на екипа им за бързата реакция и желанието да работим заедно. Ето и първта статия:

 

Имало едно дете. Като всяко едно дете, то обичало живота, радостта, играта и свободата на това да си невинен. Обичало да рисува, да пише, да създава различни форми и формати. Светът е бил неговото платно, а сърцето му – неговите четки.

То творило с цялото си същество – давало всичко от себе си, за да получи дори и капчица любов насреща. Тъй като то самото чувствало, че е любов, не разбирало напълно защо е толкова трудно за другите да отвърнат по същия начин.

Детето се стараело все повече в своите произведения, но насреща не получавало дори и усмивка. То ставало все по-изобретателно, създавало изключително много красота, но тя не била забелязвана.

Много често даже, то било укорявано – че заема твърде много място или твърде много време. Или че прави бели и мръсотии, или че изобщо си губи времето с тия неща.

Детето било страшно объркано. Защо неговата любов е така порицавана? Защо неговата красота е така помрачавана? Защо неговата радост е така задушавана?

За детето, единственият отговор, който съществувал е, че то не е достатъчно обично и красиво, и че радостта и любовта му са прекалени и нередни.

Започнало да прикрива чувствата си и да заглушава силната енергия, която извирала през него. Започнало да се потулва в ъглите все повече и да се затваря все повече в себе си. Не искало да навлича гнева на близките си и да ги разсърди. Затова по-добре било да си стои в сянката и да не се набива много на очи.

Минало много време и детето забравило за силната любов и красота, които струели от него. То се чувствало комфортно в сянката на собственото си аз. Там било по-сигурно и нямало опасност от конфликти и конфронтации.

Известно време нещата вървели спокойно, порасналото дете навлизало все повече в живота. Но с годините, то започнало да се сблъсква с все повече препятствия. Блъскало се здравата, чак до болка.

Докато в един момент болката била толкова силна, че то рухнало на замята. И до себе си, в този момент на погром, то видяло тази същата сянка, под която толкова време беше намирало убежище.

Защо тази тъмнина, доскоро толкова позната, сега била толкова мрачна и зловеща? Нима не бяха най-верни приятели досега? Защо тя го предаваше и не успяваше да го спаси?

Порасналото дете плю на сянката. Разбра, че любовта, която някога извираше от него беше се размътила с мрака и беше загубила силата си. Разбра, че красотата, която преди години то излъчваше, беше почернена от сянката.

Порасналото дете осъзна, че бе станало едно отражение на малкото дете вътре в себе си. Осъзна, че страхът от това любовта му да не бъде отхвърлена, бе превзел живота му като зъл диктатор. Осъзна, че то не живее в светлината на живота и сътворението, а се губи в мрака на собствената си болка и страдание.

Разбра, че без любов, животът е просто една холограма. Че без красота, светът е илюзия. Че без да бъдеш себе си, всичко е просто една велика заблуда и измама. И измамникът, и измаменият си ти самият.

Порасналото дете се зарече да направи всичко възможно отново да събуди любовта в себе си и да възобнови способността си да създава красота. Обеща си да си прости за жестокостта, че е отрекло себе си от ранна възраст. И също така да прости на хората, които не са били способни да приемат светлината му.

И днес, това пораснало дете, един красив човек, знае и вижда всичката красота в света около него. Като един лъч в тъмнината, успява да освети всяко едно дребно добро и всеки един миг обич. Тази душа осъзнава, че всички човеци в този момент са едни малки деца, които са скрили себе си в кюшето на живота си и се страхуват да покажат любовта и красотата си.

Но също знае, че няма по-могъща сила от тази на любовта. И не се страхува тя да не бъде отхвърлена. Защото знае, че дори и да не бъде разбрана, не ще бъде помрачена.

 

Тази статия беше първоначално публикувана в изданието HighViewArt.

0

Subscribe to receive the latest posts in your inbox

Vilina Christoph is a writer and unofficially calls herself a word alchemist. She writes about her journey of healing from trauma and abuse to raise the awareness around the importance of mental and emotional health. She believes that finding our voices and speaking up our truth can helps us transmute our pain and transform our lives.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.