Midnight Storm Image
Bulgarian

Среднощна буря

Дори когато беше бурно, те обичах. Дори когато се сипеше дъждът, ти ми липсваше. Дори когато светкавиците разцепваха небосклона, аз те търсих.

Исках да ме прегърнеш, да ме целунеш, да ме стоплиш.

Дори когато беше сърдита, аз те обичах. Дори когато беше ядосана, аз търсих милувката ти.

Но не ги получавах. Ти ме наказваше. Все повече ме мъчеше – твоята мъка се изливаше върху мен.

И аз я поемах, защото исках да си щастлива. Исках да те направя весела и радостна, и поемах ли, поемах, твоята болка.

Но никога не беше достатъчно – този гняв и омраза нямаха край.

Аз не можех да те спася.

Исках да си щастлива, заради мен. Но твоето нещастие ме погълна.

Аз се стопих. Превърнах се в капка в океана на твоята тъга.

Изгубих се, потънах, изчезнах.

Не знаех как да се предпазя и си построих клетка. Сгуших се и потънах в мълчание и самота.

Чаках бурята да спре, но нощта нямаше край.

Аз се свивах все повече. Станах невидима – това беше единственият начин да оцелея през бурята.

Не разбирах защо, исках да направя нещо. Но бях прекалено слаба.

Светлината ми угасна, научих се да бъда като сянка.

Трябваше да оцелявам и се научих да се крия. Да крия себе си, същността си, истинското си “аз”.

И накрая го изгубих. Аз забравих.

И дори когато вече те нямаше, бурята не спря.

Аз продължавах да се крия и пазя.

Все още съм свита на кълбо, в страх, че нещо лошо ще се случи. В страх, че ще събудя гнева ти отново.

В страх постоянен.

 

Тази статия беше първоначално публикувана в изданието HighViewArt.

0

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.